Решение № 9986/10.07.2020г. по гр.д. № 9/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл. 240, вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от „....“ ЕООД ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „....” № ...., представлявано от управителя Р.В., срещу Н.Х.Р. ЕГН ...., с постоянен и настоящ адрес: гр.Ч., ул..... № ... ет.... ап. ..., в която се сочи, че на 09.12.2015г. между „...." ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „...." и ответника бил сключен Договор за кредит № 9954280004 по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сочи се, че процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „...." ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „...." - на интернет страницата на кредитодателя - www......bg. На посочената страница „...." предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „....". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши".

Твърди се, че в заявката си Н.Х.Р. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 300.00лв. Кредитът е отпуснат за период от 15 дни, с падежна дата - 24.12.2015г., че сумата е отпусната на името на кредитополучателя по посочена от него банкова сметка на същата дата- 09.12.2015г. Към датата на падежа - 24.12.2015г. ответникът е следвало да плати сума в общ размер 349,86 лв., от които 300,00 лева - представляващи главница, 44,83 лева - такса за експресно разглеждане и 5,06 лева - лихва за периода на отпускане на кредита.

Ищецът излага, че на 10.12.2015г., 11.12.2015г. и 12.12.2015г. във връзка с т. 8.1. и 8.2. от Общите условия Н.Х.Р. подал нови заявки за отпускане на допълнителен кредит в размер съответно на 200лв., 250 лв. и 250 лв., които суми му били отпуснати чрез .... ЕАД. Съгласно т.8.2. „Страните се съгласяват, че получаването на Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл.3.1 по-горе, като всички параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по Кредита остават непроменени". Сочи се, че към датата на падежа - 24.12.2015г. ответникът Р. е следвало да плати сума в общ размер 1159,09 лева, от които: 1 000,00 лева - главница, 143,95 лв. - такса експресно разглеждане и 15,14 лева - лихва за периода на ползване на кредита. Твърди се, че Р. поискал удължаване срока за връщане на кредита и новата падежна дата била определена за 23.01.2016г. Ищецът излага, че с настъпване на падежа по договора - 23.01.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2 (а) от Общите условия, от 24.01.2016г., „...." ЕООД (....) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „...." изпращат напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.

Ищецът обясняна, че на 23.11.2018г. „...." ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „...." ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF -2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № 9954280004, в общ размер 2 638,09 лв, от които: главница - 1 000,00 лева, 15,14 лв - договорна лихва, 143,95 лв - такса експресно разглеждане, 1 449,00 лева - наказателна лихва и 30,00 лв - отписани такси за събиране. Претендира се осъждане на ответника Н.Х.Р. да заплати на „...." ЕООД единствено 1 000,00 лв- главница по Договор за кредит № 9954280004 и 143,95 - такса експресно разглеждане и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

От ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. От негово име писмено становище с доводши за основателност на иска представя пълномощникът му юрисконсулт Т..

Ответникът Р., редовно призован, се явява в с.з., признава предявения иск.

След анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240, ал.2 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

От приложените по делото писмени доказателства договори за кредит № 9954280004 от 09.12.2015 г., 10.12.2015г, 11.12.2015 г. и 12.12.2015г., ОУ към тях, преводни нареждания от 09.12.2015г., от 10.12.2015г. от 11.12.2015г. и от 12.12.2015г. се установява, че между ответника Р. и „....“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „....“, е сключен договор за паричен заем по реда на ЗПФУ и заемодателят е предоставил на заемополучателя първоначално сума в размер на 300 лева, а в следващите 3 дни последователно 200 лв., 250 лв. и 250лв. Уговорена била крайна дата за връщане на сумите -24.12.2015 г., а таксата за експресно разглеждане на заявката била посочена в размер на 143,95лв.

Към исковата молба е приложено уведомление за прехвърляне на вземания, изходящо от кредитополучателя, за което по делото няма данни да е връчено на ответника преди подаване на исковата молба съгласно чл.99 от ЗЗД. Следва да се приеме, че това е направено в хода на процеса на основание чл. 235, ал.3 от ГПК с получаване на препис от исковата молба и приложенията от ответника.

Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. Съглашението е било предмет на индивидуално договаряне, т.е. то е израз на общата воля на страните, които именно по този начин те са уредили отношенията си. Заемателят се е съгласил с тези условия, включително и с общите условия към кредита, приел ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем. Освен това, по делото не се търси нещо различно извън договореното- фиксирана като размер сума за главница, дори без начислени лихви и такси поради забавата. Доколкото е безспорно от събраните доказателства, че ответникът не е погасил главницата по договора, която обаче се е задължил да върне в пълен размер, то претенцията се явява основателна, защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което е останало дължимо и неплатено.

След като се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за паричен заем, сключен между небанкова финансова институция и физическо лице, то безспорно длъжникът има качеството на „потребител”, поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя като нищожни.

Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това положение уговорката за начисляване на такси за експресно разглеждане на заявката за отпускане на заем противоречи на закона. Освен това клаузата е изготвена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й, и например се откаже от опцията за експресно разглеждане на заявката за кредит. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Поради това този иск се явява неоснователен.

По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден за плати на ищеца сумата 1000лв, представляваща главница. Искът за заплащане на такси за експресно разглеждане на документите следва да бъде отхвърлен.

При този изход от спора и на основание чл. 78 от ГПК съответно на уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски, направени от ищеца по водене на делото. Направените по водене на делото разноски са в размер на 100лева ДТ за образуване на делото и сумата 360 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие. Съответно на уважената част от исковете ответната страна дължи на ищеца разноски в размер на 402 лева.

Мотивиран от горното Чепеларският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.Х.Р. ЕГН ...., с постоянен и настоящ адрес: гр.Ч., ул..... №... ет. ... ап. ..., да плати на „....” ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град С..., ул. „....” №...., п.к. ..., управител Р.В., по Договор за кредит № 9954280004/09-12.12.2015 г., сключен с „....“ ЕООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2019 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в частта за сумата 143,95 лв - такса експресно разглеждане на заявката за кредит.

ОСЪЖДА Н.Х.Р. да заплати на „....” ЕООД сумата 402 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.