Решение № 9983 от 05.07.2020г. по АНД № 52 /2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по постъпила е жалба от Н.Г.У. ЕГН ..... с адрес: гр.С., ул.„....." № ...., срещу наказателно постановление № 006752/13.04.2020 г. на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура гр.София, с което на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 139, ал.6 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството, поради което и моли да бъде отменено изцяло.

В с.з. Н.У. се явява лично и с пълномощник адв.Г., двамата поддържат жалбата и излагат допълнителни възражения срещу санкционния акт.

В с.з. въззиваемата страна Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ гр. София, представлявано от юрисконсулт Данкова навежда доводи за неоснователност на жалбата, поради което моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Районна прокуратура гр.Смолян, ТО-Чепеларе не изпраща представител в с. з. и не заявява становище по жалбата и по НП.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2019 г. жалбоподателят Н.У. управлявал лек автомобил, марка „Волво“, модел 460 с рег.№ № ....., с обща маса до 3,5 тона по републикански път II-86 в посока от гр. Чепеларе към гр.Асеновград. На 61+600 км от него, на отбивка от пътя, на която е поставен паметник на руски воин, на около 500м. преди заведение Синия хан, за проверки се установил пост на Националното ТОЛ управление със служебен автомобил. Постът бил в състав свидетеля В.Н. – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – ...., заедно с други двама негови колеги. От направената справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролното устройство монтирано в служебния автомобил, установили, че за автомобила, който преминал, не е платена винетна такса към момента на преминаване на автомобила в 11:50ч. Жалбоподателят спрял автомобила на същата отбивка, на около сто метра след поста за около 5 мин, след което продължил движение. На бензиностанцията преди заведение Синия хан, за проверки се установил друг пост на Националното ТОЛ управление със служебен автомобил. Постът бил в състав свидетелите С.М. и Р.И. – инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ – ...., както и колегата им Б.Б..

Свидетелят С.М. спрял в 12,00ч. управлявания от жалбоподателя автомобил със стоп палка, предвид получена информация по служебна радиостанция от неговия колега Н., че от направената справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство, се установява, че за автомобила не е платена винетна такса. Свидетелят М. направил справка по телефон относно наличието на заплатена такса за автомобила в 11,55ч. в отдел „Верификация на нарушенията“ в Национално ТОЛ управление, откъдето потвърдили, че към този час за автомобила не е заплатена такава. След като спрели управлявания от жалбоподателя автомобил и установили кой е неговия водач, от представените документи, проверяващите констатирали, че при преминаване покрай първия пост в 11:50ч. водачът е управлявал автомобила без заплатена винетна такса, но че към момента на спирането му от втория пост вече е заплатена такава.

Видно от представената по преписката разписка за електронна винетка, такава била заплатена в 11:57:42 ч. на 20.10.2019 г. със срок на валидност от 11:57:42 ч. на 20.10.2019г. до 23:59:59 ч. на 26.10.2019 г. за сумата от 15лв.

В тази връзка свидетелят С.М. съставил срещу Н.У. акт за установяване на административно нарушение №006752/20.10.2019 г., в присъствието на колегата си Р.И., за това, че на 20.10.2019г. към 11,50 часа управлява лек автомобил „Волво 460“ с рег.№ № ....., с обща маса до 3,5 тона по републикански път II-86, км. 61+600 в посока от гр.Чепеларе към гр.Асеновград, като не е заплатил винетна такса за републиканската пътна мрежа, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата – нарушение по чл.179, ал.3, във вр. с чл.139, ал.6 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на Н.У.. Той го подписал и получил копие от него. В графа обяснения и възражения записал: че в часа на спирането му за проверка в 12:00ч. за автомобила е платена винетна такса.

Свидетелят С.М. връчил разписка на жалбоподателя, с която го уведомил, че в 14-дневен срок от получаване на АУАН може да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП в размер на 70 лв., в който случай наказателно постановление няма да бъде издавано.

От представената справка към 11:56ч. на 20.10.2019 г. от електронната система (скрийн шот) на Националното ТОЛ управление се установява, че за въпросния автомобил не е заплатена винетна такса.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 6 от същия закон. В законоустановения 3- дн.срок Н.У. подал писмено възражение. В него признава, че в 11:50ч. за автомобила не е била платена винетна такса, но тъй като към момента на спирането му от инспекторите в 12,00ч. такава е била налична, иска прекратяване на преписката.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с интерес да обжалва, а разгледана по същество- неоснователна.

От обективна страна нарушението е установено и описано съобразно изискванията на закона, тъй като действително на инкриминираната дата контролните органи на АПИ в лицето на свидетелите М. и И. са установили, че жалбоподателят Н.У. управлява по републиканската пътна мрежа лек автомобил, за който не е заплатена следващата се съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата винетна такса . В разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП се съдържа ясно изискване към водача преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Дължимостта на такава за движението на МПС по процесния път произтича от характеристиката му на път, част от републиканската пътна мрежа, по което обстоятелство и въобще по дължимостта на заплащане на съответната винетна такса не се спори. Процесното нарушение е извършено чрез бездействие по отношение задължението за заплащане на съответната според категорията на МПС такса. Всъщност жалбоподателят не твърди да я е платил към посочения час 11:50ч. Правилно е приложена и санкционната норма на чл.179 ал.3 ЗДвП съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М., И. и Н. като незаинтересовани, еднопосочни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Първите двама сочат, че са получили сигнал от другия тол автомобил, че автомобилът управляван от У. е без платена винетна такса. След спирането му установили, че след преминаването през първия пост до придвижването до втория след кратък престой от около 5 мин. е заплатена винетна такса. АУАН му бил съставен за нарушението извършено в 11:50ч. След връчване на акта инспекторите указали на У., че може да заплати компенсаторна такса в 14 дневен срок.

От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по установявана на административното нарушение и съответно, налагане на наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата си.

Жалбоподателят оспорва санкционния акт с твърдението, че не е представен клип(снимка) със заснемане на автомобила му на инкриминираната дата.

В ЗДвП са регламентирани два начина за установяване на административни нарушения по чл.179 ал.3 ЗДвП и санкциониране на нарушителите. В чл. 189е ЗДвП е описана процедурата използвана в конкретния случай- чрез издаване на АУАН и НП, докато в чл. 189ж ЗДвП е регламентиран друг ред- чрез издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган. Именно при издаване на ЕФ клипът би бил задължителна част от административнонаказателната преписка. Изготвянето на такъв при санкциониране на водач с АУАН и НП съдът намира за факултативно, тъй като нарушението се установява със свидетелски показания. Липсата на изготвен клип/снимка в случая не представлява процесуално нарушение.

Жалбоподателят счита, че не е доказано авторството на нарушението, което му се вменява, тъй като в 11:50ч. не бил спрян и самоличността му не била установена. Доколкото безспорно се установява от показанията на свидетеля Н., че автомобилът рег.№ № ..... в 11:50ч. е минал покрай първия пост на Националното ТОЛ управление, а 10 мин по-късно при спирането му водачът е установен, съдът намира, че не е възможно в 11:50ч. да е управляван от друго лице. Жалбоподателят е пътувал сам и въпреки че е преустановил движение за около 5 мин на отбивката, от показанията на свидетеля В.Н. не се установява евентуално слизане на пътник или качване на друг в автомобила.

Жалбоподателят излага, че след като свидетелите М. и И. не са възприели движението на автомобила в 11:50ч., те не могат да го санкционират. Следва да се има предвид, че съгласно ЗАНН нарушения могат да се установяват не само от свидетели очевидци, но и от други свидетели установяващи нарушението. Именно от последната категория са свидетелите М. и И.. Голяма част от административните нарушения не се установяват в момента на извършването им, а на по-късен етап.

Жалбоподателят навежда доводи допуснато съществено процесуално нарушение с непосочването в акта на местоработата му и подписване на акта от един единствен свидетел. Съгласно чл.42 т.6 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение трябва съдържа данни за месторабота на нарушителя. Непосочването на този реквизит обаче не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като данните на нарушителя са необходими единствено, за да бъде идентифициран и призован, което в настоящия случай не беше възпрепятствано, поради липсата на посочена месторабота на У.. Съдебната практика приема за достатъчно вписването на един свидетел в акта. Това следва и от разпоредбата на чл.43 ал.1 ЗАНН, съгласно която актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него.

Жалбоподателят навежда доводи за неясно описание на мястото на нарушението в акта и НП, водещо до затруднение на защитата му по акта. Посочването на мястото на нарушението като километър и метър от републикански път действително би затруднило повечето граждани. Този подход обаче се възприема и от други органи контролиращи движение на МПС , тъй като често при липсата на крайпътен търговски или обществен обект е невъзможно да се даде описание на местонарушение по друг начин. Доколкото обаче от показанията на свидетелите става ясно къде са се намирали двата поста на проверяващите, в хода на съдебното следствие, мястото на нарушението беше уточнено по недвусмилен начин- отбивка от пътя с паметник на руски воин преди заведение Синия хан. Жалбоподателят не твърди в 11:50ч. да се е намирал на друго място, нито пък, че републикански път II-86, км. 61+600 е място, различно от отбивката с паметника.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за отмяна на НП, поради допуснато процесулано нарушение с неизготвяне на отговор на писмените му възражения по акта. В ЗАНН не е уредено задължение за АНО да изготвя отговор на възраженията. В случая възражението му е обсъдено в мотивната част на санкционния акт.

Останалите доводи за нарушение на процесуалните правила също се явяват неоснователни. НП е издадено в 6-месечен срок от издаване на АУАН съгласно чл.34 ал.3 ЗАНН. Действително по административнонаказателната преписка са приобщени писмени показания на свидетеля М., които не са датирани, а освен това не са адресирани до началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура гр.София, а до прекия началник на М.- Н.С.. Начина на организиране на работата на АНО обаче в случая не се отразява на възможността за установяване на нарушението и неговия автор.

Ирелевантен е и начина на организиране на закупуването на винетната такса за автомолбила 7 мин. след извършване на нарушението. Жалбоподателят твърди, че това е направено от дистрибутор на бензиностанция OMV, а процесуалният представител на АНО-че обяснява, че това е възможно да се направи чрез телефон.

Закупуването на винетна такса за краттко време след извършване на нарушението според съда не обосновава маловажен случай. Действително жалбоподателят е проявил съобразителност и е организирал закупуването й веднага, но той е предприел тези действия след като е видял служебния автомобил на Националното ТОЛ управление, в който се е намирал свидетелят Н.. Случаят не е маловажен, тъй като не се характеризира със степен на опасност по-ниска от обичайната за този вид нарушения.

По тези съображения съдът намира НП за законосъобразно. То следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 006752/13.04.2020г. на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура гр.София, с което на Н.Г.У. ЕГН ..... с адрес: гр.С., ул.„....." № ...., на основание чл. 179, ал.3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н.Г.У. ЕГН ..... с адрес: гр.С., ул.„....." № ...., да заплати на Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура сумата 80лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.