Решение №58 / 12.06.2020г. от по АНД №53/2020г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.

Образувано е по постъпила жалба от Г.З.А. EГН ...., адрес: гр. Л., ул. ....., против електронен фиш серия К № 3511892, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден, поради множество процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. От гл.юрисконсулт Ек.Стратиева е постъпило писмено становище, в което навежда доводи за законосъобразност на санкционния акт.

РП гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище.

От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К №3511892 на ОД на МВР гр.Смолян е издаден срещу Г.З.А. за това, че на 31.01.2020 г. в 11:23 часа в с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян на път II 86, километър 58+550 е управлявал лек автомобил „Фолксваген Каддирег № ..... в посока на движение от с.Хвойна към град Чепеларе със скорост от 69 км.ч. при разрешена скорост 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 19 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) АRН САМ S1. Видно от клип №24773 от 31.01.2020 г., направен в 11:23 часа, който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил с рег.№ ..... се е движил с измерена скорост 72 км.ч. В клипа са посочени географски координати на мястото на нарушението.

От справка от база данни КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на „.....“ ЕООД ЕИК ....., чийто управител е жалбоподателят.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено относно преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване под №5126, че срока на валидност на преносимата система е до 07.09.2027г.; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч. От протокол за проверка №56-С-ИСИС/30.09.2019 г. на БИМ е видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с фабричен номер 11743с5, тип АRН САМ S1, е преминала проверка в Български институт по метрология и отговоря на метрологичните изисквания.

Приобщен е протокол за използване на АТС от 03.02.2020г, от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 31.01.2020 г. е извършван с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 с фабричен №11743с5, на път II 86 километър 58+550, като видеоконтрол е осъществяван от 08,15 часа до 17,20 часа. С автоматизираното техническо средство е извършван контрол на движещите се в посока към гр.Чепеларе моторни превозни средства. Именно в този протокол е посочено ограничението на скоростта от 50 км.ч., при което в конкретния участък от пътя е извършван контрол.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място. От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Каддирег № ..... на 31.01.2020 г. в 11:23 часа в с. Хвойна, общ.Чепеларе, обл.Смолян на път - II 86 километър 58+550 в посока от с.Хвойна към гр.Чепеларе със скорост 69 км.ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП предписваща задължение на водачите на МПС да управляват МПС в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на това МПС. Доколкото в конкретният случай автомобилът е собственост на „.....“ ЕООД ЕИК ....., съдът намира правилно налагането на глоба на неговия управител Г.З.А.. Тъй като последният не е подал декларация по чл.189, ал.6 ЗДвП, в която да посочи друго лице, на което е предоставил за ползване и управление автомобила, съдът намира, че именно той е бил негов водач. Санкцията е определена правилно. Съгласно чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП Водач, който превиши разрешената скорост в населено място с от 11 до 20 км./ч., се наказва с глоба 50 лв.

Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП, а именно териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - на път II 86 километър 58+550, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата. Разпоредбата въвежда специален ред за санкциониране на нарушителите, при който не се предвижда посочване на имена, длъжност и подпис на длъжностното лице, което го е изготвило. В случая доколкото ЕФ е връчен в двумесечен срок от датата на нарушението, срокът по чл.34 ЗАНН не е изтекъл.

Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система.

В жалбата се твърди, че не е приспаднат толеранс от -3 км./ч. при определяне на скоростта, с която се е движел управлявания от жалбоподателя автомобил, но видно от клипа измерената скорост е 72 км/ч., от което следва, че при изготвяне на ЕФ са приспаднати 3 км/ч. В ЕФ е записано, че жалбоподателят е управлявал МПС със 69 км./ч.

Жалбоподателят сочи, че не му бил връчен клипът към ЕФ, но следва да се има предвид, че за АНО не е предвидено такова задължение. Жалбоподателят има възможност да се запознае с административнонаказателната преписка в хода на съдебното производство.

Деянието на Г.З.А. не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи, затова според съда не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Нарушението не е резултатно такова, а на просто извършване, поради което в жалбата необосновано се изтъква липсата на вредни последици. Скорост от 69 км.ч. в населеното място не се възприема от съда като ниска.

 Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, а жалбата неоснователна. С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3511892, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който на Г.З.А. EГН .... адрес: гр. Л., ул. ....., за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА Г.З.А. да заплати на ОД на МВР гр.Смолян сумата 80лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.