Решение № 52/02.06.2020 г. по АНД № 15/2020 г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по постъпила е жалба от Б.Д.Б. ЕГН: ...., с адрес: гр. П., ул. „...." № ..., ет. ..., ап. ..., срещу наказателно постановление № 4439/13.01.2020 г. на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура гр.София, с което на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 139, ал.6 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството, поради което и моли да бъде отменено изцяло.

В с.з. въззиваемата страна Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ гр. София, представлявано от юрисконсулт Стоянова счита жалбата за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно, отговарящо на изискванията на закона, поради което моли да бъде потвърдено изцяло.

Районна прокуратура гр.Смолян, ТО-Чепеларе не изпраща представител в с. з. и не заявява становище по жалбата и по НП.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2019 г. жалбоподателят Б.Б. управлявал лек автомобил „Мерцедес 280 S“ рег.№ ...., с обща маса до 3,5 тона по републикански път II-86 в посока от к.к.Пампорово към гр.Чепеларе. На км.83 + 500 от него, на отбивка от пътя с чешма в участъка между с.Проглед и гр.Чепеларе, за проверки се установил пост на Националното ТОЛ управление със служебен автомобил. Постът бил в състав свидетелите И.К. – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Х., НТУ и И.К. - инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Х., НТУ, свидетели по делото. Двамата спрели в 12,20ч. управлявания от жалбоподателя автомобил със стоп палка, предвид получена информация по служебна радиостанция от техни колеги находящи се със служебен автомобил на километър и половина в посока разклона за с.Проглед, че от направената справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № МЕU002, установили, че за автомобила не е платена винетна такса. След като спрели управлявания от жалбоподателя автомобил и установили кой е неговия водач от представените документи, проверяващите констатирали, че той не разполага и с хартиена винетка. Получените данни от колегите им, свидетелите К. и К., установили, че са верни и чрез направена от самите тях справка в електронната система, монтирана в служебния автомобил.

Във връзка с това свидетелят И.К. съставил срещу Б.Б. акт за установяване на административно нарушение № 4439/28.07.2019 г., в присъствието на колегата си И.К., за това, че на 28.07.2019 г. около 12,20 часа управлява лек автомобил „Мерцедес 280 S“ рег.№ ...., с обща маса до 3,5 тона по републикански път II-86, км. 83+500 в посока от к.к.Пампорово към гр.Чепеларе, като не е заплатил винетна такса за републиканската пътна мрежа, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата – нарушение по чл.179, ал.3, във вр. с чл.139, ал.6 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на Б.Б.. Той го подписал и получил копие от него. В графа обяснения и възражения записал: „особено мнение“.

Свидетелят И.К. връчил разписка на жалбоподателя, с която го уведомил, че в 14-дневен срок от получаване на АУАН може да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП в размер на 70 лв., в който случай наказателно постановление няма да бъде издавано.

От представената справка от електронната система, лист 35 от делото, се установява, че за въпросния автомобил до датата на проверката били заплащани три броя седмични винетни такси, последната от тях със срок на действие от 25.06.2019 г. до 01.07.2019 г.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 6 от същия закон. В законоустановения 3- дн.срок подал писмено възражение.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с интерес да обжалва, а разгледана по същество- неоснователна.

От обективна страна нарушението е установено и описано съобразно изискванията на закона, тъй като действително на инкриминираната дата контролните органи на АПИ в лицето на свидетелите К. и К. са установили, че жалбоподателят Б. управлява по републиканската пътна мрежа лек автомобил, за който не е заплатена следващата се съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата винетна такса . В разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП се съдържа ясно изискване към водача преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Дължимостта на такава за движението на МПС по процесния път произтича от характеристиката му на път, част от републиканската пътна мрежа, по което обстоятелство и въобще по дължимостта на заплащане на съответната винетна такса не се спори. Процесното нарушение е извършено чрез бездействие по отношение задължението за заплащане на съответната според категорията на МПС такса. Всъщност жалбоподателят не твърди да я е платил.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.179 ал.3 ЗДвП съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и К. като незаинтересовани, еднопосочни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Сочат, че са получили сигнал от другия тол автомобил, че автомобилът управляван от Б. е без платена винетна такса. След спирането му установили, че не е заплатена винетна такса и му съставил АУАН за нарушението, като след връчване на акта указали на Б., че може да заплати компенсаторна такса в 14 дневен срок.

От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по установявана на административното нарушение и съответно, налагане на наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата си.

Жалбоподателят оспорва санкционния акт с твърдението, че не е представен клип(снимка) със заснемане на автомобила му на инкриминираната дата.

В ЗДвП са регламентирани два начина за установяване на административни нарушения по чл.179 ал.3 ЗДвП и санкциониране на нарушителите. В чл. 189е ЗДвП е описана процедурата използвана в конкретния случай- чрез издаване на АУАН и НП, докато в чл. 189ж ЗДвП е регламентиран друг ред- чрез издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган. Именно при издаване на ЕФ клипът би бил задължителна част от административнонаказателната преписка. Изготвянето на такъв при санкциониране на водач с АУАН и НП съдът намира за факултативно, тъй като нарушението се установява със свидетелски показания. Липсата на изготвен клип/снимка в случая не представлява процесуално нарушение.

Жалбоподателят твърди, че когато бил спрян от проверяващите, те били трима и навежда доводи допуснато съществено процесуално нарушение с непосочването на третия в акта, както и с неизписване на пълния брой цифри от ЕГН на актосъставителя К.. Действително в АУАН са изписани само 6 цифри от ЕГН на К.. Съгласно чл.42 т.7 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер. Непосочването на ЕГН на актосъставителя обаче не представлява съществени процесуално нарушение, тъй като данните му са необходими единствено, за да бъде идентифициран, призован и разпитан, което в настоящия случай не беше възпрепятствано поради липсата на посочен ЕГН. Съдебната практика приема за достатъчно вписването на един свидетел в акта. Това следва и от разпоредбата на чл.43 ал.1 ЗАНН, съгласно която актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него.

В с.з. жалбоподателят сочи, че неправилно в НП глобата е наложена в размер 300лв., счита, че тя следва да е 70лв. Предвид действието на материално-правната норма на чл.189е, ал.5 от ЗДвП, която предвижда освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на дължимите такси за ползване на път от платената пътната мрежа и че в случая такава такса е платена на 14-я ден след датата на нарушението и на съставяне на акта, на Б. с разписка е указана тази възможност. След като обаче той не се е възползвал от нея, санкцията е наложена правилно в законоустановения размер от 300лв.

В тридневен срок след съставяне на АУАН жалбоподателят подал възражения срещу него по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН-жалба. Счита, че е следвало АНО да изготви отговор на жалбата и след като не възприема доводите му срещу акта да му даде нов срок, в който да внесе сумата от 70 лв. -санкция за нарушението. Тези аргументи развити в жалбата съдът намира за необосновани. Нито в ЗАНН, нито в ЗДвП е описан сочения от Б.Б. процесуален ред за установяване на нарушения и санкциониране. АНО няма задължение да изготвя отговор на възраженията, нито пък да дава нов срок на нарушителите за внасяне на по-нисък размер на глобата.

По тези съображения съдът намира НП за законосъобразно. То следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 4439/13.01.2020 г. на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура гр. София с който на Б.Д.Б. ЕГН: ...., с адрес: гр. П., ул. „...." № ..., ет. ..., ап. ..., с което на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Б.Д.Б. ЕГН: ...., с адрес: гр. П., ул. „...." № ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура сумата 100лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.