Решение № 47/21.05.2020г. по гр.д. № 221/2019г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл. 432 КЗ.

Образувано е по постъпила искова молба от Т.А.П., ЕГН ...., с адрес: гр. С., ул. .... № ...., бл. ..., вх. ..., ап.... срещу „....“ ЕАД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ...., бул. .... № ...., представлявано от К.Ч.–гл.изпълнителен директор, и Б.В.-изп.директор, в която се сочи, че на 11.07.2019г., около 15.20 часа ищецът пътувал сам с автомобила си „Тойта Авенсис“ с рег. № ...., /произведен през 2006г./ по пътя с.Хвойна – гр. Чепеларе, когато насрещно движещ се лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ...., навлезнал в неговата лента за движение и го ударил в предната лява част. Ищецът сочи, че не помни нищо след удара до идването на полицията, защото изпаднал в безсъзнание, всички аербеци в автомобила му се отворили и че по него имало много щети. От дошлите на място полицаи бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица, а на другия водач Д.Б. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение. Т.П. твърди, че бил транспортиран до болница в гр.С., където претърпял хирургична манипулация, и престоял 4 дни, а след изписването му лечението продължило. Обяснява, че се снабдил с медицинско удостоверение от съдебен лекар, съгласно което от ПТП претърпял: контузия на главата, сътресение на мозъка; разкъсно-контузна рана на главата; контузия на гривнена става; контузия на лява колянна става. Сочи, че за престоя в МБАЛ „....“ АД заплатил сумата 23,20 лв., а за медицинското удостоверение 30,00 лв. Сочи, че автомобилът му след ПТП бил транспортиран с пътна помощ до паркинга на РУ – Чепеларе, където се намира и понастоящем като за това заплатил сумата от 150.00 лв. и която сума се признава от застрахователя. Обяснява, че по случая било образувано досъдебно производство, че след ПТП подал заявление за щети до „....“ ЕАД, с което дружество виновният водач Д.Б. сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и по този повод била заведена щета № 43082011900845. Т.П. обяснява, че от експерт на ответника бил извършен оглед на автомобила му и бил съставен опис-заключение по щета, в който били описани част от вредите нанесени върху автомобила му с отбелязване, че предстои допълнителен оглед. Получил две писма от ответника – с първото го уведомяват, че ще му изплатят обезщетение по щета в размер на 5475 лв., както и 150.00 лв. разходи за пътна помощ, а с второто – че ще му изплатят обезщетение за тотална щета, след като представи документ за прекратена регистрация.

Ищецът обяснява, че е изпратил възражение, на което му било отговорено с писмо, че обезщетението, което ще му бъде изплатено е в размер на 6 205.00 лв. и 150.00 лв. разходи за пътна помощ. Т.П. твърди, че отново възразил с писмо, с което поискал по-голямо обезщетение. Сочи, че стойността на увредените части по автомобила му към датата на ПТП се равняват на сумата 10 280,00 лв. за части, 1850,00 лв. за монтаж и 400,00 лв. за боядисване на част от частите преди техния монтаж.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 12 723,20 лв. – обезщетение за причинени върху автомобила му и за лечение имуществени щети, както следва: Основа на предна броня - 180 лв.; Стъкло -задно ляво-110 лв.; Стъкло - врата предна лява- 130 лв.; Челно стъкло- 360 лв.; Калник -преден десен - 70 лв.; Огледало - ляво- 170 лв.; Фар - ляв-260 лв.; Калник - ляв - 80 лв.; Халоген - ляв- 40 лв.; Преден капак-240 лв.; Кормилна рейка- 450 лв.; Предна броня- 340 лв.; Джанта- 170 лв.; Подкалник- 40 лв.; Кора под двигателя - лява- 60 лв.; Престилка предна-160 лв.; Система АерБег ( модул управление, арматурно табло, таван, волан)- 5150 лв.; Носач - преден ляв-120 лв.; Носач - заден десен- 70 лв.; Щанга - задна дясна-50 лв.; Калник - преден десен- 80 лв.; Панти преден капак- 60 лв.; Шенкел- 150 лв.; Воден радиатор-350 лв.; Перка охлаждане-120 лв.; Масметър- 200 лв.; Амортисьор - преден ляв-190 лв.;Кутия филтър въздушен- 120 лв.; Казанче чистачки - 70 лв.; Полуоска - лява- 410 лв.; Тампони ДВГ- 180 лв.; Кутия на ел. с-ма- 40 лв.; ПВЦ капак над ДВГ- 60 лв. ; 1850 лв.-монтаж на описаните по-горе части; 400 лв.- боядисване преди монтаж на част от посочените по-горе части; както и обезщетение за имуществени вреди свързани със заплатени от него суми - 23.20 лв. по фактура № 2000054801/15.07.2019г., ведно с касова бележка към нея , сумата от 30 лв. видно от фактура № 0000035865 от дата 31.07.2019г за изготвяне на съдебното медицинско удостоверение.; 150лв- имуществени вреди за заплатена пътна помощ, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.07.2019г. (датата на ПТП-то) до окончателното им изплащане; сумата 3200,00 лв. обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

В с.з. проведено на 21.05.2020 г. по искане на ищеца съдът допусна на осн.чл.214 ГПК намаление на иска за обезщетение за причинени върху автомобила му имуществени щети от 12723.20 лв., на 7834 лв.

От ответника е постъпил отговор по реда на чл.131 ГПК, в който се сочи, че исковете са допустими. Относно иска за имуществени вреди се прави признание за неговата частична основателност до сумата от 6205,00 лв. За сумата до предявения размер от 12 723,20 лв. искът се оспорва.

Ответникът изцяло признава иска за неимуществени вреди за основателен, но го оспорва във връзка с претенцията за законна лихва върху сумата от 3200,00 лв., считано от датата на ПТП. Твърди, че Т.П. не е спазил административния ред по чл.380 ал.1 КЗ за предявяване на доброволна претенция през застрахователя за изплащане на обезщетението на неимуществени вреди и затова счита, че не е в забава.

„....“ ЕАД не оспорва наличието на действащ към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ...., настъпилото застрахователно събитие и причинените в резултат на него имуществени и неимуществени вреди.

Сочи, че въз основа на предявеното от пострадалото лице извънсъдебна претенция е определил, че ремонтът на автомобила на Т.П. е икономически нецелесъобразен и щетата му е тотална, поради което е приело да изплати сумата 6205,00 лв. Твърди, че на П. било изпратено писмо изх. № 0-92-13703/29.09.2019 г., с което пострадалото лице било уведомено, че претенцията му ще бъде удовлетворена и застрахователно обезщетение при условията на тотална щета ще му бъде изплатено, но следва да представи документ за прекратяване на регистрацията на МПС в КАТ – Пътна полиция.

Обяснява, че към момента такъв документ не е представен. Счита, че не следва да изплаща застрахователно обезщетение за всяка отделна увреда на част на автомобила, а за сумата 6205,00 лв. – действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие с приспадане на 15 % запазени части.

Твърди, че не дължи разноски и лихви, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да дерегистрира автомобила.

Във връзка с претенцията за законна лихва върху сумата от 12723,20 лв. от датата на ПТП възразява, че застрахователят дължи лихва след изтичане на законоопределения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, че се е произнесло в рамките на този срок с решение за изплащане на застрахователно обезщетение, но доколкото пострадалия не е представил документ за прекратяване на регистрацията на автомобила, изплащането на обезщетението е било възпрепятствано.Затова счита, че не е изпаднало в забава.

Моли за отхвърляне на иска за имуществени вреди над сумата 6205,00лв. като неоснователен.

По отношение на иска за неимуществени вреди, моли за постановяване на решение съобразно признанието му.

В с.з. ищецът П., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.М., който от негово име поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з. Ангажира писмено становище.

След преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.

Видно от Протокол за ПТП с пострадали лица от дата 12.07.2019г., съставен от мл.автоконтрольор в РУ Чепеларе Р.С. и АУАН №16102/11.07.2019 г., съставен от мл.автоконтрольор Р.С. срещу Д.Б. на 11.07.2019 г., около 15,20ч., на главен път II-86, км.69+300 /Пловдив-Смолян-Рудозем/, общ.Чепеларе, е възникнало ПТП между лек автомобил „Фолксваген Шаран", с рег.№...., управляван от Д.Н.Б. от гр.С. и лек автомобил „Тойота Авенсис", с рег.№ ...., управляван от Т.А.П. от гр.С., поради това, че лек автомобил „Фолксваген Шаран", напълно навлязъл в насрещната лента за движение и ударил управлявания от ищеца автомобил. Вследствие на удара, на автомобила на Т.П. били нанесени щети, а той пострадал.

Към датата на процесното ПТП, по силата на Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен във формата на застрахователна полица № ВG/06/119000966252 Д.Б. е застраховал лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№.... в ответното застрахователно дружество. Сключената застраховка е валидна от 03.04.2019 г. до 02.04.2020 г.

По делото е отделено за безспорно обстоятелството за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. „Фолксваген Шаран“ с рег.№.... по силата на Застрахователна полица № ВG/06/119000966252, сключена с „....“ ЕАД.

Видно от епикриза № 605/11.07.2019г., издадена от Хирургическо отделение на МБАЛ „ ...." АД П. претъпял хирургична манипулация и останал в болницата от 11.07.2019г. до 15.07.2019г. След изписването му бил издаден болничен лист № Е20197972794/ 11.07.2019г. до 30.07.2019г. и в последствие още един болничен лист № Е 20197834694/31.07.2019г. до 29.08.2019г., през което време бил на домашно лечение. От представеното по делото съдебно медицинско удостоверение №30/2019г., изготвено от съдебния лекар д-р Т.Д. вследствие на ПТП-то на ищеца били причинени: Контузия на главата, сътресение на мозъка; Разкъсно - контузна рана на главата; Контузия на гривнена става; Контузия на лявата колянна става- разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

От заключението по съдебната автотехническа експертиза изготвено от вещото лице В.С. се сочи следното: Възстановяването на МПС е икономически нецелесъобразно, т.е. в случая има наличие на ,,икономически тотал“. От техническа гледна точка установените увреди добре отговарят и е напълно възможно да настъпят при механизъм на удар, така като е посочено в исковата молба, Констативен протокол с пострадали лица, Уведомление за щета № 43082011900845 и Приложение 1. От направената калкулация на увредите се определя, че стойността на части и материали възлиза на 25 104.96лв с ДДС. При хипотеза, че по автомобила започне процес на разглобяване и ремонт, то е напълно възможна, посочена стойност да бъде надхвърлена. От направената калкулация на увредите се определя, че стойността за труд и услуги възлиза на 1 279.8лв с ДДС. От направената калкулация на увредите се определя, че стойността за труд по боядисване и услуги възлиза на 376,20лв с ДДС, при което стойността на ремонт възлиза на 26384,76лв. с ДДС. Пазарната стойност на изследвания автомобил, определена по метода на „Сравняване на пазарните аналози” – (отчитащ конюнктурата на пазара в Република България) към 11.07.2019г., е 7834лв. Стойността на причинените материални щети, нанесени по автомобила възлиза на 7134лв.-стойност на автомобила след приспадане на запазени части. Съдът кредитира заключението по АТЕ като обективно и неоспорено от страните по делото.

Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди на 15.07.2019 г. Ответникът определил обезщетение за имуществени вреди в размер на 5475лв. и 150 лв. разходи за пътна помощ. Представител на ответника извършил оглед и съставил ”опис заключение по щета” (л.26). В писмо с изх.№ 0-9-2-11616/ 06.08.2019г. изпратено до П. от ....АД било посочено, че ремонта на автомобила му е технически и икономически нецелесъобразен и че щетата е тотална, поради което е указано представяне на документ за прекратяване на регистрацията на МПС в КАТ. Поради постъпило възражение от П. с писмо с изх.№ 092-12734/28.08.2019г. от ....АД го уведомява, че обезщетението, което ще му бъде изплатено е в размер на 6205 лв. и 150 лв. за пътна помощ. Ищецът подал ново възражение на 13.09.2019г., но ново увеличение му било отказано с писмо с изх.№ 0-9-2-13703/19.09.2019г. от .... АД.

При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

От събраните писмени доказателства се установява механизма на процесното ПТП: пътно транспортното произшествие настъпва в светлата част на деня, лек автомобил „Фолксваген Шаран", напълно навлязъл в насрещната лента за движение и ударил управлявания от ищеца автомобил.

Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищeца П. вреди, тъй като съдът прие за безспорно, че описаните травматични увреждания в съдебното удостоверение са причинени и отговарят да са били получени по механизма на въпросното ПТП.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана. Предявените искове за имуществени и неимуществени вреди се явяват доказани по основание.

Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия автомобил марка "Тойота Авенсис", с рег.№ .... към датата на събитието, съгласно заключението по автотехническата експертиза е в размер на 7834 лева. Съответно стойността на разходите за ремонт по средни пазарни цени отново съгласно заключението на експерта е 26384,76 лв. Следователно е налице тотална щета, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт, в който и да е вариант надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.

За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат принципно приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Те са в размер на 700лв. Следователно дължимото обезщетение е в размер на 7134лв. За горницата от 7134лв до 7834 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. Искът в частта за обезщетение за имуществени вреди за лечение 23,20 лв. платени за болничен престой се явява основателен. Основателни са и исканията за присъждане на обезщетение от 30 лв. платени от ищеца за съдебномедицинско удостоверение и 150 лв. за пътна помощ.

По претенцията за лихва от 11.07.2019г. -датата на ПТП, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от ТЗ при изплащане на обезщетение за тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че горното е поради тотална щета. Налице константна практика на ВКС по отменения КЗ, но приложима и към настоящата уредба, тъй като същата е идентична, че изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, а не и за основателността на претенцията за главницата /застрахователно обезщетение/. В този смисъл е и решение № 59/12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/2014 г., II т. о., Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО и др. Следователно, макар по делото да не е изпълнено това задължение от застрахования и да не се установява да е представил документ за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, това не влияе на самата основателност на съдебната претенция, но оказва влияние на изпадането на застрахователя в забава, а именно до изпълнението на това задължение на застрахования, застрахователят не е изпаднал в забава и следователно не дължи обезщетение за забавено изпълнение на заплащането на застрахователно обезщетение. Предвид горното искът за лихва върху присъжданата сума е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен за периода от 11.07.2019г до 19.11.2019г.-дата на предявяване на иска в съда.

Ищецът не е претендирал от ответника неимуществени вреди преди завеждане на иска в съда. Такива безспорно му се дължат доколкото от представените медицински документи по делото е видно, че е получил увреждания, пряка последица от ПТП. Сумата 3200лв. следва да му се присъди. Тази претенция се признава от застрахователя. Доколкото обаче обезщетението не е претендирано от ответника преди завеждане на иска, то следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска в съда, а не от датата на ПТП.

По разноските:

Ищецът представя списък на направените от него разноски по делото както следва: 652,93лв. ДТ, 300 лв. депозит за експертиза, 1600лв. адвокатско възнаграждение. За извършването им са представени доказателства. Съдът намира за основателно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ищеца и счита, че следва да го намали до минималния размер предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-1014 лв. В случая нито въведените в спора факти, нито подлежащите на разрешаване правни въпроси разкриват правна и фактическа сложност на производството.

Ответникът е направил следните разноски:150 лв. депозит за експертиза и 200лв. юрисконсултско възнаграждение.

„....“ ЕАД дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 1845,40лв. съобразно уважената част от исковете. Нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК в случая е неприложима. По делото липсват и двете кумулативно необходими предпоставки за прилагането на тази разпоредба доколкото въпреки частичното признание на исковата претенция от ответника, същият не е изплатил извънсъдебно желания от ищеца размер на застрахователно обезщетение.

Т.П. дължи на дружеството разноски в размер 21,84 лв. съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът следва по компенсация да заплати на ищеца разноски в размер на 1823,56лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „....“ ЕАД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ...., бул. .... № ..., представлявано от К.Ч.–гл.изпълнителен директор, и Б.В.- изп.директор ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.П., ЕГН ...., с адрес: гр. С., ул. .... № ..., бл. ..., вх. ..., ап...., на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата 10537,20лв., от които 7134лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди "тотална щета" на лек автомобил марка "Тойота Авенсис", с рег.№ .... вследствие на ПТП от 11.07.2019 г., настъпило по вина на Д.Н.Б. -водач, управлявал застрахован при ответника със застраховка "ГО", застрахователна полица № ВG/06/119000966252, лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№...., 23,20 лв. платени за престоя в МБАЛ „....“ АД, 30,00 лв. платени за медицинското удостоверение, 150лв. платени за транспортиране на автомобила с пътна помощ до паркинга на РУ – Чепеларе, както и сумата 3200лв. неимуществени вреди-болки и страдания от уврежданията претърпени от Т.П. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди върху автомобила за разликата до пълния предявен размер от 7834 лева по иска , както и за законна лихва за периода от 11.07.2019 г. до 18.11.2019 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „....“ ЕАД да заплати по компенсация на Т.А.П. деловодни разноски в размер на 1823,56лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред ОС Смолян.