Решение № 44/18.05.2020г. по гр.д. № 23/2020г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 50 от СК гражданския брак, сключен между Г.И.А. ЕГН:.... с постоянен адрес: с.О., общ.Ч., обл.С., и Д.И.А. ЕГН:.... с постоянен адрес: гр.П., общ.П., ул."...."№ ..., ет. ..., с Акт за граждански брак №.../.... г., съставен в с.О., община Ч., поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г.И.А. и Д.И.А. споразумение относно последиците от развода, със следното съдържание:

1.Страните се съгласяват бракът им, сключен на ...г., за което обстоятелство е съставен Акт за сключен граждански брак №.../... г., съставен в с.О., община- гр.Ч., да бъде прекратен по взаимно наше съгласие, което е сериозно, непоколебимо, категорично и неотменимо.

2. Декларират, че от брака си нямаме ненавършили пълнолетие деца.

3. Ползването на семейното жилище, се предоставя на съпруга Г.И.А..

4.Движимите вещи, са поделени извънсъдебно, преди подписване на настоящото споразумение, като съпрузите нямат и няма да имат каквито и да било имуществени и/или неимуществени претенции във връзка с този въпрос след прекратяване на брака.

5. Придобитото по време на брака, в режим на СИО, Моторно превозно средство- вид: товарен автомобил, марка: "Ленд Ровер Дискавари", с държавен регистрационен номер ...., рама № ..., двигател №..,   цвят:   бял,   с  последна  регистрация:   ...   год.   остава   в изключителна  собственост на Г.И.А. с ЕГН:.....

Застрахователната стойност на автомобила е в размер на 2 400.00 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, съгласно представеното към настоящата молба Удостоверение с изх.№111204/11.02.2020 год., изд. от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве".

Съпругата Д.И.А. не претендира парично уравнение на дела си в описания по-горе лек автомобил и заявява, че отношенията във връзка с делбата на същия са изцяло уредени, предвид обстоятелството че същият е придобит изцяло със средства на съпруга Г.И.А..

6. Страните приемат,  че имуществените отношения, възникнали между нас по време на сключения  граждански брак, освен конкретно посочените в т.3 и т 5, по- горе,   не са предмет на споразумението и не се уреждат с него.

7. Г.И.А.  и Д.И.А. заявяват, че не са придобивали със съвместен принос парични влогове и всеки от двамата може да се разпорежда свободно и  без ограничения  с паричните  влогове, на които е титуляр, както и че нямат    претенции един към друг, относно: участия в търговски дружества, в предприятия на еднолични търговци, издръжка един към друг, тъй като сме в трудоспособна възраст, както нямат претенции по отношение на паричните авоари в личните си банкови сметки на които всеки един от молителите е титуляр.

8. След прекратяването на брака, с влязло в сила съдебно решение, страните по настоящото- Г.И.А.    и Д.И.А. заявяват, че нямат претенции за издръжка един към друг и че такава- не си дължат.

9. След прекратяване на брака, Д.И.А. ще носи предбрачното си фамилно име-С. и за в бъдеще ще се именова Д.И.С..

10. Молителите заявяват и декларират, че към датата на подписване на настоящото споразумение не съществуват задължения, поети от един и/или от двамата съпрузи, и/или възникнали на името на един и/или двамата съпрузи на договорно или друго основание, и представляващи задължения за задоволяване на нужди на семейството по смисъла на чл. 32, ал.2 от Семейния кодекс.

11. Молителите изрично заявяват и се съгласяват, че всяко друго задължение, различно от задълженията по предходната точка, възникнало от договорно и/или друго основание с титуляр единия от съпрузите, което не е погасено към датата на подписване на настоящото споразумение, се поема изцяло и напълно до окончателното му и (плащане /главница, лихви, неустойки и разноски/ от същият съпруг-титуляр.

12. Разноските по делото се поемат от съпруга Г.И.А..

ОСЪЖДА Г.И.А. да заплати по сметка на Чепеларския районен съд в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 40,00 лв. на осн.чл.6 т.3 от ТДТССГПК и държавна такса чл.7 т.1 от ТДТСГПК в размер на 48 лв.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 330, ал. 5 от ГПК.