Определение № 61/04.05.2020г. по гр.д. № 58/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производство по чл.119, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.118, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.113 от ГПК.

Настоящото производство е образувано по депозирана искова молба от „.....“ ЕООД, с ЕИК ..... срещу Г.Г.А. с ЕГН ..... по предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.

Съдът, при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба установи следното:

В исковата молба е посочено, че адресът на ответника е в гр.Ч.. От извършена служебна справка на основание Наредба №14/18.11.09 год. за адрес на А. в Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият й адрес е в гр.С. , ж.к.“....“ №..., вх...., ет...., ап.....

В чл.113 от ГПК е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В чл.119, ал.3 ГПК е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 от ГПК, чл.113 от ГПК и чл.115, ал.2 от ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че в случая при граматическото и систематическото тълкуване на правилото на чл.113 от ГПК, се налага извода, че за разлика от предходната правна уредба, в случая за изброените в чл.119, ал.3 от ГПК правни норми, местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на възражение, да взема отношение за наличието й. Нещо повече, в случая правилото на чл.113 от ГПК игнорира правилото на чл.105 от ГПК, когато се отнася за потребителски спор, какъвто е настоящият случай. Доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същия се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Следователно, доколкото настоящият адрес на ответника е в гр.С., то и производството е местно подсъдно на Районен съд София.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд София.

Поради изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№58/2020 год. по описа на Районен съд Чепеларе и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на местнокомпетентния Софийски Районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Смолян в едноседмичен срок от съобщаване на ищеца.