Решение № 43 от 01.04.2020 г. по гр.д. № 219/2019 г.

Съдия докладчик – Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.216, ал.1, т.1 ДОПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от старши публичен изпълнител в ТД на НАП П., офис Смолян, М.Я., в качеството на процесуален субституент на Държавата срещу „....“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул.“....“ № ..., представлявано от Л.В.Б. и Р.Д.К.-управители, срещу И.А.А., ЕГН ...., с адрес: с....., ул.“....“ № ..., общ.С., обл.П., в която се сочи, че в ТД на НАП Пловдив срещу „....“ ООД било образувано изпълнително дело № 2113000...../2013 г. за принудително събиране на установени публични вземания по декларации и влязло в сила наказателно постановление. Със съобщение за доброволно изпълнение № 1667-000182/21.10.2013 г. дружеството било уведомено за вида и размера на публичните си задължения, като впоследствие с разпореждания издадени в периода от 2015 г. до 2018 г. по делото били присъединени допълнително такива по декларации и влезли в сила наказателни постановления. Твърди се, че една част от публичните вземания по изпълнителното дело са установени със Справки декларации по ЗДДС за период 2009г.-2012г.,Декларации Образец 6 (УПФ; ДОО; ЗО; ГВРС) за период 2009г.-2012г., Наказателни постановления, издадени от Комисия за защита на потребителите с № К-037287/09.08.2016г. и № К-039455/05.05.2016г., Наказателно постановление, издадено от Национална агенция за приходите с № 52601-0151061/09.08.2011г., Наказателно постановление, издадено от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с № 13-850/15.07.2013г. и че за вземанията по декларациите срокът по чл.109, ал.1 ДОПК е изтекъл. Ищецът излага, че в периода от 24.10.2011 г. до 11.08.2017 г. публичните изпълнители са извършили редица действия за обезпечаване и събиране на задълженията на „....“ ООД, в това число 1. Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № 21/РД-11-474/24.10.2011г., с което е наложен запор на банкови сметки в ТБ „ДСК" Е АД и ТБ „Инвестбанк" АД; 2. Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С170021-022-0006856/15.02.2017г., с което е наложен запор на банкова сметка в ТБ „Уникредит Булбанк" и ТБ „Инвестбанк" АД; 3. Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С170021-022-0011114/02.03.2017г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми на длъжника в касата, отчитани с издаване на фискални бонове от ЕКАПФ; 4. Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С170021-022-0045097/11.08.2017г. - запор върху безналични ценни книжа. Сочи се, че предприетите действия не са довели до погасяване на публичните задължения на дружеството, но че от извършеното проучване на имущественото му състояние е установено, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том II, рег.№ 2514, дело № 295/24.10.2018 г. „....“ ООД е дарило на И.А.А. 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 80371.133....., с площ 330 кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана, находящ се в м. „....", гр. Ч. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ч., одобрени със Заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София., с данъчна оценка 908,10 лв. Ищецът счита, че е осъществен фактическия състав на чл.216, ал.1, т.1 ДОПК, съгласно който по отношение на държавата са недействителни сключените след датата на установяване на публичното задължение безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника. Сочи, че публичните задължения за ДДС и ЗОВ (период 2009 г. – 2012 г.) на „....“ ООД са окончателно установени, съгласно чл.108, ал.2 ДОПК; че 5-годишния срок по чл.109, ал.1 от ДОПК е изтекъл преди 24.10.2018 г. (датата, на която е извършено дарението). В допълнение се сочи, че задълженията по влезлите в сила наказателни постановления също са публични такива по смисъла на чл.162 ДОПК и са установени преди дарението от 24.10.2018 г. Ищецът моли съда да обяви извършената безвъзмездна сделка дарение на 2/3 ид.ч от ПИ с идентификатор № 80371.133..... за недействителна по отношение на Държавата на основание чл.216, ал.1, т.1 ДОПК.

От ответника И.А.А. е постъпил отговор на исковата молба, в който се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Счита, че от представената от НАП справка на задълженията за данъци и осигуровки на „....“ ООД не се установява изискуемо публично вземане към дружеството, тъй като за тези задължения няма издаден ревизионен акт или акт за установяване на задължение независимо от образуваното публично изпълнително дело. Намира, че твърдяните задължения на „....“ ООД след 2013 г. не са окончателни, а предварително установени и че окончателни биха били само такива по ревизионен акт. Ответникът твърди, че в декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК прехвърлителят е декларирал липса на публични задължения, поради което като преобретател няма как да е знаел за налични такива. Счита, че не би могъл да знае за тях и от действията по продажба на имуществото на „....“ ООД по справките в Агенция по вписванията. Моли за отхвърляне на иска.

В с.з. ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., надлежно упълномощен.

Ответникът „....“ ООД гр.Ч., редовно призован в с.з. не изпраща представител и не ангажира становище.

Ответникът И.А.А., редовно призован, се представлява от пълномощник адв.Х., който от негово име навежда доводи за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Съдът, след анализ на представените по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема на основание чл. 12 ГПК за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал.1, т.1 от ДОПК недействителни по отношение на Държавата са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника. Разпоредбата на чл. 216 ДОПК е аналогична с тази на чл. 135 ЗЗД относно Павловия иск, същността на който е всеки кредитор по облигационно отношение да може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда.

Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска.

Съгласно нормата на чл. 162, ал.2, т.1 и т.7 ДОПК публични са държавните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски, по влезли в сила наказателни постановления, както и лихвите по тях.

В случая относителната недействителност на сделките се атакува във връзка с две групи публични задължения на ответника „....“ООД гр.Ч.- такива, установени с декларации и други- установени с наказателни постановления. За преценка основателността на иска и за двете групи задължения е необходимо да се изследва кога е станало установяването им.

С исковата молба се представя справка за задълженията на ответника „....“ООД гр.Ч. по образуваното изп.д.№..../2013 г. на ТД на НАП П. за неизплатени публични задърлжения, в която е отразено, че към 14.11.2019 г. те са в размер на общо 122 175,60лв., от които 76760,13лв.-главница, и 45 415,47лв.-лихва.

Страните не спорят и видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том II, рег.№ 2514, дело № 295 от 24.10.2018г на нотариус Х.Д. с район на действие РС-Чепеларе „....“ООД гр.Ч. дарява на И.А.А. 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 80371.133..... по кадастралната карта на гр.Ч. одобрена през 2006 г. с площ от 330 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, находящ се в м. „...." гр. Чепеларе.

Установяването на данъчни задължения, каквито са процесните, е уредено в глава XIV от ДОПК. В раздел I на глава XIV е уредено предварителното установяване на данъчни задължения, което се извършва или чрез самоизчисляване и самовнасяне на дължимия данък от данъчно задълженото лице чл. 105 ДОПК, или от данъчния орган въз основа на декларирани от данъчно задълженото лице данни – чл. 107 ДОПК. В раздел II на глава XIV е уредено същинското установяване на данъчни задължения. В чл. 108 ДОПК са уредени начините за установяването им – данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл. 118, а когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени. Именно на последната хипотеза се позовава и ищецът в настоящото производство.

Твърденията на ищеца-кредитор за наличие на вземания към първия ответник са оспорени от ответника А. с отговора на исковата молба като погасени по давност. Съдът не споделя доводите на ищеца , че възражението за погасяване на публичните вземания на държавата може да бъде направено единствено от длъжника „....“ ООД гр.Ч.. Няма пречка възражението да бъде релевиано от приобретателя на имота по атакуваната сделка И.А.. Възникването на правото по чл.216 ДОПК се предпоставя от наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност и възражения в тази насока могат да релевират всички ответници.

Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал. 2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Непогасени по давност безспорно са публичните вземания установени с двете наказантелни постановления издадени срещу „....“ ООД гр.Ч. от Комисия за защита на потребителите през 2016 г. Наказателно постановление № К-039455/05.05.2016г. на Комисия за защита на потребителите е влязло в сила на 22.05.2016 г., а наказателно постановление № К-037287/09.08.2016г. на Комисия за защита на потребителите е влязло в сила на 30.08.2016 г. С тях се установяват публични вземания по отношение на дружеството в размер на 700 лв. по първото и 1200лв. по второто наказателно постановление. Тези вземания са възникнали преди атакуваната сделка и преди изтичане на 5-годишната погасителна давност.

Относно вземанията на Държавата по наказателно постановление № 13-850/15.07.2013г. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и наказателно постановление № 52601-0151061/09.08.2011г. на Национална агенция за приходите, съдът намира, че следва да се изследва въпроса дали давността е прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия по изпълнителното дело.

Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност -чл.172, ал.3 от ДОПК. Съгласно чл. 172, ал. 1 т.5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки.

В случая от Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С170021-022-0006856/15.02.2017г., Запорни съобщения до ТБ „Инвестбанк" АД с № С170021-003-0039982/15.02.2017г. и до ТБ „Уникреди Булбанк" АД с № С170021-003-0039954/15.02.2017г., Отговор на запорни съобщения от ТБ „Инвестбанк" АД с изх. №897#1/23.02.2017. и ТБ „Уникредит Булбанк" АД с изх. № 0890-49-013938, постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С170021-022-0011114/02.03.2017г., Протокол с изх. № С170021-026-0004618/02.03.2017г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С170021-022-0045097/11.08.2017г., Запорно съобщение до Централен депозитар с изх. № С170021-120-0003398/11.08.2017г.- заверено копие се установява, че са налагани обезпечителни мерки от публичния изпълнител по изпълнително дело. По този начин съгласно чл.172, ал.1 т.5 от ДОПК давността спира по отношение за вземането на Държавата по наказателно постановление № 13-850/15.07.2013г. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

Вземането по наказателно постановление № 52601-0151061/09.08.2011г. на Национална агенция за приходите също не следва да се счита погасено по давност, тъй като през 2011 г. също са налагани обезпечителни мерки, с които се спира давността. Този извод се налага от представените Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 21/РД-11- 474/24.10.2011 г. , Запорни съобщения до ТБ „Банка ДСК" ЕАД с № 21/РД-11-474#1/24.10.2011г., до ТБ „Инвестбанк" АД с № 21/РД-11-474#2/24.10.2011г. Отговор на запорно съобщение от ТБ „Инвестбанк" АД с изх. № 300- 468/28.10.2011г. Абсолютната 10-годишна погасителна давност също не е изтекла.

Задълженията на "...." ООД, съгласно посоченото в исковата молба произтичат от Справки декларации по ЗДДС за период 2009 г.-2012 г.., и декларации Образец 6 за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ).

Публичните задължения за ДДС и ЗОВ(период 2009г. - 2012г.) на "...." ООД са окончателно установени съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ДОПК. Същата гласи, че когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени. От представената информация от началника на отдел „Ревизии" при ТД на НАП Пловдив е видно, че за периода от 2009г.-2017г. спрямо дружеството няма извършени и възложени ревизии. Следователно за задълженията, установени със Справки декларации по ЗДДС за период 2009г.-2012г. и Декларации Образец 6 (УПФ; ДОО; ЗО; ГВРС) за период 2009г.-2012г., пет годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е изтекъл преди 24.10.2018г.(датата на която е извършено дарението). С налаганите обезпечителни мерки и запори през 2011г., 2013 г., и 2017 г. е спирана и прекъсвана погасителната давност и спрямо тях.

Когато сделката, която се атакува от НАП е безвъзмездна, както в случая- договор за дарение, е без значение налице ли е намерение за увреждане на кредитора от страна на длъжника и преобретателя. Достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът „....“ ООД гр.Ч. да е знаел, че има публични задължения. Без значение е субективното психическо отношение на лицето, което е получило престацията от длъжника. Дори и И.А. да не е знаел за увреждането, неговият интерес не може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото това лице е получило имущество от длъжника, без насреща да е престирало нищо. Разпоредбата на чл.216 ал.1 т.1 ДОПК е израз на римското правило, че интересът на лице, което иска да избегне загуба, трябва да бъде предпочетен пред интереса на лицето, което иска да реализира печалба. В този порядък, съдът намира за ирелевантно незнанието на ответника А., че „....“ ООД гр.Ч. имало неизплатени публични задължения към 24.10.2018г, както и обстоятелството, че данните в декларация по чл.264 ал.1 ДОПК пред нотариуса от управителя Р.К. са невярни.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК: първият ответник е длъжник на ищеца с публични задължения, след установяване на които е извършил безвъзмездна разпоредителна сделка със свое имущество. По този начин е увредил публичния взискател, защото е намалил имуществото си, служещо за удовлетворяване на вземанията. Следователно предявеният иск е доказан, по основание и следва да бъде уважен, като на ищеца се присъдят направените разноски, в размер на 200 лв.–юрисконсултско възнаграждение.

Поради изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 вр. чл.84, ал.1 ГПК дължимата за производството държавна такса следва да се възложи в тежест на ответниците. Съобразно данъчната оценка на имота и на осн. чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. чл. 71, ал. 2 ГПК ответниците дължат държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ЧлРС.

Видим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА по предявен иск от старши публичен изпълнител в ТД на НАП П., офис С.н, М.Я., срещу „....“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул.“....“ № ..., представлявано от Л.В.Б. и Р.Д.К.-управители, и И.А.А., ЕГН ...., с адрес: с....., ул.“....“ № ..., общ.С., обл.П., за относително недействителен, по отношение на ДЪРЖАВАТА, договор за дарение на недвижим имот сключен с нотариален акт № 108, том II, рег.№ 2514, дело № 295/24.10.2018 г., с който „....“ ООД е дарило на И.А.А. 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 80371.133....., с площ 330 кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, находящ се в м. „....", гр. Ч., ЕКАТТЕ 80371, общ. Ч., обл. С., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ч., одобрени със Заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София.

ОСЪЖДА „....“ ООД и И.А.А. да заплатят на ТД на НАП –Пловдив сумата 200 лв.-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „....“ ООД, и И.А.А. да заплатят по сметка на РС Чепеларе в полза на бюджета на съдебната власт сумата 50 лв. – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред ОС Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.