Решение № 32/19.03.2020г. по АНД №
17/2020г.
Съдия докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Образувано
е по постъпила жалба от С.Р.И. ЕГН ...., с адрес с.С., общ.С., против наказателно постановление
№19-0373-000320/30.12.2019 г. на началника на РУ град Чепеларе,
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява
и не изпраща представител. От него е постъпило писмено становище, в което сочи,
че поддържа жалбата.
За
въззиваемата страна, редовно и своевременно
призована, не се явява процесуален представител в съдебно заседание.
За
Районна прокуратура гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно и своевременно
призована, не се явява процесуален представител в съдебно заседание.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от лице с интерес да обжалва. Разгледана
по същество, тя се явява неоснователна.
На
23.12.2019 г. в 18:00 часа на път II-86 на 85+500км. С.Р.И. управлявал лек автомобил – „Мерцедес Е
220 ЦДИ“ с рег.№ ...., движещ се в посока от връх Рожен към гр.Чепеларе, при
което допуснал ПТП с материални щети, нанесени на автомобила. Водачът подал
сигнал за инцидента на тел.112. От показанията на свидетелите - полицай Р.В. и
мл.автоконтрольор Р.С., служители на РУ Чепеларе, се
установява, че били изпратени на място за установяване на случилото се. Въз
основа на проливния дъжд и следите от дълъг спирачен път, те констатирали, че
при избиране скоростта на движението си водачът И. не се е съобразил с релефа
на местността (остра дясна крива) и със състоянието на пътя (мокър асфалт),
вследствие на което, при навлизане в кривата автомобилът поднесъл и се блъснал
в бетонната предпазна стена от дясно на пътя, с което допуска ПТП. Автомобилът
не можел да се движи на собствен ход, поради което било потърсено съдействие от
Пътна помощ. Свидетелят Р.С. установил, че материалните щети по автомобила в
предната и задната му част възлизат на около 1500 лв.
Свидетелят
Р.С. съставил акт за установяване на административно нарушение
GA№68494/23.12.2019 г. срещу жалбоподателя, за това, че на 23.12.2019 г. в 18:00 часа на път II-86 на
85+500км. като водач на лек автомобил
„Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.№ ...., в посока на движение към гр.Чепеларе при
избиране скоростта на движението си не се съобразява с релефа на местността
(остра дясна крива) и със състоянието на пътя (мокър асфалт), вследствие на
което при навлизане в кривата, автомобилът поднася и се блъска в бетонната
предпазна стена от дясно на пътя, с което допуска ПТП с материални щети около
1500лв. -нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП.
Актът
бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетелите Р.В. и Т.П..
Жалбоподателят С.И. го подписал и получил копие от него.
Въз
основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200,00 лева.
Въз
основа на доказателствата по делото, вкл. показанията на свидетелите В. и С.,
които кредитира като еднопосочни, обективни и незинтресовани,
съдът приема за установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение
по чл.20 ал.2 ЗДвП. На 23.12.2019 г. в 18:00
часа на път II-86 на 85+500км. като
водач на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.№ .... допуснал ПТП с материални щети около 1500лв. Причината за това е
несъобразената скорост на движение на автомобила. Жалбоподателят при избиране
на скоростта на движение е следвало да се съобрази с релефа на местността
(остра дясна крива) и със състоянието на пътя (мокър асфалт), но не е направил
това. По тези причини при навлизане в завоя, автомобилът поднесъл и се блъснал
в бетонната предпазна стена от дясно на пътя. Съдът намира, че административнонаказателната отговорност на С.И. правилно е
ангажирана за нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП.
Съгласно
тази разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Жалбоподателят
е управлявал автомобила със скорост, която не му е позволила при извършване на
десен завой да остане в своята пътна лента, а е навлязъл в съседната и се е
ударил в подпорната стена. С.И. не оспорва механизма на ПТП.
Правилно
е приложена санкционната разпоредба на чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП, предвиждаща глоба
за водач, който поради движение с несъобразена скорост причини ПТП.
Жалбоподателят
С.И. счита, че правото му на защита е било ограничено, тъй като наршението е следвало да се квалифицира като такова по
чл.20 ал.1 ЗДвП.
Съдът
не споделя тези доводи за отмяна на санкционния акт. Съгласно съдебната
практика, когато се касае за нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП деецът следва да носи
отговорност при изгубване на контрол върху пътното превозно средство поради
заспиване, отклонение на вниманието, разсейване и др. Когато обаче загубата на
контрол е във връзка и в резултат на нарушение на режима на скоростта, то
правилната квалификация на нарушението на правилата за движение е по чл.20 ал.2
ЗДвП. Нарушението по чл.20 ал.1 ЗДвП , изразяващо се в отсъствие на постоянно
упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение и може да бъде
осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. В
случая описанието на нарушението за движение с несъобразена скорост съответства
с дадената му правна квалификация по чл.20 ал.2 ЗДвП.
Нито
в акта, нито в НП е посочено, че в ПТП е участвал друг автомобил. От описанието
на нарушението включващо посочване, че управлявания от С.И. автомобил се е
блъснал в бетонна предпазна стена, става пределно ясно, че нанесените
материални щети са на самото МПС. Поради това съдът намира доводите за неясно
описание на ПТП изложени в жалбата в тази насока за необосновани.
Нарушението
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице
такива смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска обществена
опасност на извършеното, в сравнение с обикновени случаи на административни
нарушения от същия вид. Липсата на мотиви в санкционния акт не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като този въпрос може да
бъде обсъден и в хода на съдебното производство.
Действително
жалбоподателят е останал на мястото на нарушението и е сигнализирал на органите
на реда за него, но по този начин той е изпълнил вменените му задължения по
чл.123 ЗДвП и това му поведение не може да се цени като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Липсват данни за други нарушения на И. по ЗДвП, но
само на база това обстоятелство съдът не може да се приеме, че случаят е
маловажен. Според разпоредбата на чл. 93,
т. 9 от НК, приложима предвид препращането с чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е
този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Горната дефиниция, преценена в контекста
на конкретните фактически обстоятелства по случая, не разкрива наличието на
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Така
мотивиран, съдът на осн. чл.63 ал.1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №19-0373-000320/30.12.2019 г. на началника на РУ град
Чепеларе,
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.